Д-р Наташа Цекова - Трайкович: Обичам да чета по кожата - това е моето призвание
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Наташа Цекова - Трайкович се дипломира в Медицински университет - София през 2009 година През 2017 година придобива компетентност по Кожни и венерически заболявания. Носител е на голям брой стипендии и награди от Европейската академия по дерматология и венерология и Международното сдружение по полово излъчени инфекции.
Провежда голям брой специализации в региона на диагностиката на кожни тумори и генодерматози в Австрия, Швейцария, Германия, Италия и Бразилия.
От 2020 година оглавява единствената в страната клиниката по онкодерматология и дерматохирургия към УСБАЛО „ Проф. Иван Черноземски “ и продължава да се развива и да обогатява своите познания в региона на онкологията. Д-р Цекова е част и от екипа на МЦ “ Вежен Медикал “ - София.
Д-р Цекова, по какъв начин решихте да се посветите на лекарската специалност, какво Ви насочи да извършите този избор?
За мен всичко стана доста елементарно, не съм имала нито момент съмнение. Това, че станах доктор даже не беше избор, а по-скоро единствен вид.
Къщата, в която живеехме, се намираше против болница. Всеки ден виждах коли за спешна помощ, виждах носилки, виждах заболели хора, които идват и търсят помощ. За мен това не беше неприятна панорама, нито ми носеше боязън или някакво неприятно възприятие. Просто виждах какво се случва и още като дребна разбрах, че то е част от живота.
Освен това, роля изигра и фамилната ми среда. Майка ми е доктор, постоянно бях с нея в кабинета й, оставал съм да дремя в болничното заведение, когато се е налагало. Дори там съм се чувствала като в домашна конюнктура, като че ли си бях вкъщи. Така че, виждате, нещата в живота ми се подредиха по този метод от единствено себе си.
Работите в една комплицирана, безспорно забавна и доста динамична област – онкодерматологията. Разкажете за първите си стъпки. Кои бяха Вашите учители?
Завършила съм природоматематическа гимназия и това оказа огромна роля във образуването ми като персона, а и като доктор по-късно. В естествените науки има логичност, съгласуваност, поредност. И доста постоянно тъкмо те предизвикат въображението. Когато подвигна очи към небето, виждам освен звездите, виждам дракони, пеперуди, разнообразни фигури. Така става и когато се вглеждам в кожата, тогава също диря отговора – какво се е случило, с цел да видя това, което виждам, какво е извадило на повърхността този облик, какво би трябвало да разгадая, с цел да стигна до извода. Обичам да чета по кожата, това е моето предопределение.
Интересът ми към онкодерматологията се появи още по време на следването ми. Кожните тумори са една фактически доста огромна и разнообразна област, към която се насочих по време на специализацията ми в Клиниката по дерматология и венерология в Александровска болница. После посещавах конгреси на Европейската академия по дерматология и венерология, ползата ми се задълбочи към тази тема, а и към този момент бях на работа в Клиниката по онкодерматология на УСБАЛО.
Всеки сътрудник, с който съм работила е бил и мой преподавател. Но този, на който дължа най-вече, е доцент Красимир Киров. За страдание, той към този момент не е сред нас. Той беше доста добър преподавател и перфекционист по природа. Не криеше знанията си от младите, не ги пазеше за себе си, раздаваше се. Няма да не помни по какъв начин ме насърчаваше да бъда смела, по какъв начин след всеки триумф ми споделяше „ Браво, оправи се “.
От тези тези дни и години на първите ми стъпки съм запомнила какъв брой доста съм се радвала когато реализира изцеление и по какъв начин съм страдала, когато пациент си е отивал от този свят. Приемала съм го като персонален неуспех, изживявала съм го вътрешно. Не съм не запомнила тези страсти, те са в мен, прибирам се към тях и през днешния ден.
Дисертационният Ви труд е отдаден на HPV и неговата роля за появяването на тумори с генитална локализация. С какво Ви притегли тази проблематика?
Преди всичко това е една настояща тематика, с доста аспекти, които чакат своето изясняване. HPV инфекцията е сексуално-трансмисивна, значимо е да се откри отговор на въпроса в каква степен тя е подбуда за появяването на лигавични тумори по гениталиите, по какъв начин се развива болестният развой, кои са по-застрашените групи. Освен това е значимо да се обясни дали тази патология визира и лицата, които са имунизирани против HPV, да се направи съпоставяне сред имунизираните и неваксинирането. Старая се да потърся отговор на тези, а и на доста други свързани въпроси.
Как виждате професионалното си развиване в околните години – като началник на клиника и като доктор, който търси нови провокации в работата си?
Клиниката, която управлявам има 12 кревати, одобряваме пациенти от цялата страна. Годишно лекуваме към 800 пациенти. Екипът ни работи високопрофесионално и всички желаеме да поддържаме равнище, което е сравнимо с равнището на най-хубавите европейски клиники. Освен меланомни тумори, лекуваме и немеланомни – спиноцлелуларни и базоцелуларни карциноми на кожата.
Имаме и консултантска активност, която не е по никакъв начин дребна. Провеждаме съвещания на пациенти от други клиники, при които се е показал кожен проблем – след алотрансплантация на стволови кафези, когато има реакция на отменяне, при онкологично заболели на лекарствено лекуване, при имуносупресирани, при пациенти със СПИН.
Ако има нещо, което бих желала да ни се случи, е да подобрим опциите за диагностика. Имаме нужда от нова, модерна инсталация, която ще усъвършенства диагностичния развой, неговата експедитивност и точност. Знае се, че точната диагноза е стъпката към вярното лекуване. Затова ми се желае да разполагаме с тази инсталация. Според мен е доста значимо една огромна профилирана държавна болница да има тази опция, тъй като нуждаещите се ще имат достъп до такава диагностика и следващо лекуване. Ако такава инсталация бъде в частно здравно заведение, достъпът до нея ще бъде стеснен единствено за някои пациенти. Би било в действителност тъпо.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Най-трудният въпрос. Имам доста малко свободно време, само че когато това се случи, обичам да го извозвам с двете си деца, единият е младеж. Общуването с тях ми носи доста наслада. Отделям време и за себе си, 3-4 пъти в седмицата имам подготовка, също по този начин ме притеглят пътуванията. Едно от нещата, които същински ме въодушевяват, е дегустацията на виновност - любопитно и прелестно занятие. Започнах са изучавам иврит, тъй като ми предстоеше да вземам участие в научна конференция в Израел, само че заради събитията там, тя се отсрочи. Въпреки това не преставам да изучавам езика, забавно ми е.
Кое време от денонощието е Вашето време? Кои са часовете, които обичате най-вече?
Сутрините. Независимо дали е делник или празник, обичам сутрините. Това е времето, в което се приготвям за деня, първите мигове, в които чувствам, че ми следва да се потопя в интензивностите, които обичам и ми дават смисъл.
Когато съм в отпуск, обичам сутрините край морето – тогава виждам безкрая, чувствам свободата.
Кои са етичните правила, които се стремите да отстоявате постоянно и при всички условия?
Справедливостта. Вярвам в нея и считам, че постоянно би трябвало да се стараем да бъдем обективни. Да съблюдаваме едни и същи правила, които важат за всички. Въпреки, че това не постоянно се случва, аз не преставам да имам вяра в справедливостта.
Коя е фантазията, която желаете да видите сбъдната през годината, която идва?
В професионален проект – клиниката да получи диагностичната инсталация, за която към този момент споделих накратко. Това ще ни помогне да работим на най-съвременно равнище, по този начин както работят в европейските клиники, и да бъдем потребни за нашите пациенти.
Друго мое предпочитание е обвързвано с младите сътрудници – кожни лекари. Иска ми се повече от тях да търсят реализация в онкодерматологията, а не да се посвещават само на естетичната дерматология. Засега това е единствено благопожелание, само че ми се желае да видя, че то става действителност.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Наташа Цекова - Трайкович се дипломира в Медицински университет - София през 2009 година През 2017 година придобива компетентност по Кожни и венерически заболявания. Носител е на голям брой стипендии и награди от Европейската академия по дерматология и венерология и Международното сдружение по полово излъчени инфекции.
Провежда голям брой специализации в региона на диагностиката на кожни тумори и генодерматози в Австрия, Швейцария, Германия, Италия и Бразилия.
От 2020 година оглавява единствената в страната клиниката по онкодерматология и дерматохирургия към УСБАЛО „ Проф. Иван Черноземски “ и продължава да се развива и да обогатява своите познания в региона на онкологията. Д-р Цекова е част и от екипа на МЦ “ Вежен Медикал “ - София.
Д-р Цекова, по какъв начин решихте да се посветите на лекарската специалност, какво Ви насочи да извършите този избор?
За мен всичко стана доста елементарно, не съм имала нито момент съмнение. Това, че станах доктор даже не беше избор, а по-скоро единствен вид.
Къщата, в която живеехме, се намираше против болница. Всеки ден виждах коли за спешна помощ, виждах носилки, виждах заболели хора, които идват и търсят помощ. За мен това не беше неприятна панорама, нито ми носеше боязън или някакво неприятно възприятие. Просто виждах какво се случва и още като дребна разбрах, че то е част от живота.
Освен това, роля изигра и фамилната ми среда. Майка ми е доктор, постоянно бях с нея в кабинета й, оставал съм да дремя в болничното заведение, когато се е налагало. Дори там съм се чувствала като в домашна конюнктура, като че ли си бях вкъщи. Така че, виждате, нещата в живота ми се подредиха по този метод от единствено себе си.
Работите в една комплицирана, безспорно забавна и доста динамична област – онкодерматологията. Разкажете за първите си стъпки. Кои бяха Вашите учители?
Завършила съм природоматематическа гимназия и това оказа огромна роля във образуването ми като персона, а и като доктор по-късно. В естествените науки има логичност, съгласуваност, поредност. И доста постоянно тъкмо те предизвикат въображението. Когато подвигна очи към небето, виждам освен звездите, виждам дракони, пеперуди, разнообразни фигури. Така става и когато се вглеждам в кожата, тогава също диря отговора – какво се е случило, с цел да видя това, което виждам, какво е извадило на повърхността този облик, какво би трябвало да разгадая, с цел да стигна до извода. Обичам да чета по кожата, това е моето предопределение.
Интересът ми към онкодерматологията се появи още по време на следването ми. Кожните тумори са една фактически доста огромна и разнообразна област, към която се насочих по време на специализацията ми в Клиниката по дерматология и венерология в Александровска болница. После посещавах конгреси на Европейската академия по дерматология и венерология, ползата ми се задълбочи към тази тема, а и към този момент бях на работа в Клиниката по онкодерматология на УСБАЛО.
Всеки сътрудник, с който съм работила е бил и мой преподавател. Но този, на който дължа най-вече, е доцент Красимир Киров. За страдание, той към този момент не е сред нас. Той беше доста добър преподавател и перфекционист по природа. Не криеше знанията си от младите, не ги пазеше за себе си, раздаваше се. Няма да не помни по какъв начин ме насърчаваше да бъда смела, по какъв начин след всеки триумф ми споделяше „ Браво, оправи се “.
От тези тези дни и години на първите ми стъпки съм запомнила какъв брой доста съм се радвала когато реализира изцеление и по какъв начин съм страдала, когато пациент си е отивал от този свят. Приемала съм го като персонален неуспех, изживявала съм го вътрешно. Не съм не запомнила тези страсти, те са в мен, прибирам се към тях и през днешния ден.
Дисертационният Ви труд е отдаден на HPV и неговата роля за появяването на тумори с генитална локализация. С какво Ви притегли тази проблематика?
Преди всичко това е една настояща тематика, с доста аспекти, които чакат своето изясняване. HPV инфекцията е сексуално-трансмисивна, значимо е да се откри отговор на въпроса в каква степен тя е подбуда за появяването на лигавични тумори по гениталиите, по какъв начин се развива болестният развой, кои са по-застрашените групи. Освен това е значимо да се обясни дали тази патология визира и лицата, които са имунизирани против HPV, да се направи съпоставяне сред имунизираните и неваксинирането. Старая се да потърся отговор на тези, а и на доста други свързани въпроси.
Как виждате професионалното си развиване в околните години – като началник на клиника и като доктор, който търси нови провокации в работата си?
Клиниката, която управлявам има 12 кревати, одобряваме пациенти от цялата страна. Годишно лекуваме към 800 пациенти. Екипът ни работи високопрофесионално и всички желаеме да поддържаме равнище, което е сравнимо с равнището на най-хубавите европейски клиники. Освен меланомни тумори, лекуваме и немеланомни – спиноцлелуларни и базоцелуларни карциноми на кожата.
Имаме и консултантска активност, която не е по никакъв начин дребна. Провеждаме съвещания на пациенти от други клиники, при които се е показал кожен проблем – след алотрансплантация на стволови кафези, когато има реакция на отменяне, при онкологично заболели на лекарствено лекуване, при имуносупресирани, при пациенти със СПИН.
Ако има нещо, което бих желала да ни се случи, е да подобрим опциите за диагностика. Имаме нужда от нова, модерна инсталация, която ще усъвършенства диагностичния развой, неговата експедитивност и точност. Знае се, че точната диагноза е стъпката към вярното лекуване. Затова ми се желае да разполагаме с тази инсталация. Според мен е доста значимо една огромна профилирана държавна болница да има тази опция, тъй като нуждаещите се ще имат достъп до такава диагностика и следващо лекуване. Ако такава инсталация бъде в частно здравно заведение, достъпът до нея ще бъде стеснен единствено за някои пациенти. Би било в действителност тъпо.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Най-трудният въпрос. Имам доста малко свободно време, само че когато това се случи, обичам да го извозвам с двете си деца, единият е младеж. Общуването с тях ми носи доста наслада. Отделям време и за себе си, 3-4 пъти в седмицата имам подготовка, също по този начин ме притеглят пътуванията. Едно от нещата, които същински ме въодушевяват, е дегустацията на виновност - любопитно и прелестно занятие. Започнах са изучавам иврит, тъй като ми предстоеше да вземам участие в научна конференция в Израел, само че заради събитията там, тя се отсрочи. Въпреки това не преставам да изучавам езика, забавно ми е.
Кое време от денонощието е Вашето време? Кои са часовете, които обичате най-вече?
Сутрините. Независимо дали е делник или празник, обичам сутрините. Това е времето, в което се приготвям за деня, първите мигове, в които чувствам, че ми следва да се потопя в интензивностите, които обичам и ми дават смисъл.
Когато съм в отпуск, обичам сутрините край морето – тогава виждам безкрая, чувствам свободата.
Кои са етичните правила, които се стремите да отстоявате постоянно и при всички условия?
Справедливостта. Вярвам в нея и считам, че постоянно би трябвало да се стараем да бъдем обективни. Да съблюдаваме едни и същи правила, които важат за всички. Въпреки, че това не постоянно се случва, аз не преставам да имам вяра в справедливостта.
Коя е фантазията, която желаете да видите сбъдната през годината, която идва?
В професионален проект – клиниката да получи диагностичната инсталация, за която към този момент споделих накратко. Това ще ни помогне да работим на най-съвременно равнище, по този начин както работят в европейските клиники, и да бъдем потребни за нашите пациенти.
Друго мое предпочитание е обвързвано с младите сътрудници – кожни лекари. Иска ми се повече от тях да търсят реализация в онкодерматологията, а не да се посвещават само на естетичната дерматология. Засега това е единствено благопожелание, само че ми се желае да видя, че то става действителност.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ